POSITIVE

Надя не знаеше какво е да почувства топло докосване на майчина ръка, да чуе бащински смях, да види очи, в които се отразява любовта. Детството ѝ не започна

— Татко… — почти нечуто прошепна Лиза, едва завъртя глава, сякаш и този малък жест ѝ струваше огромно усилие. Тя лежеше в болничната стая вече четири дълги месеца.

Дълбоко в тиха, заснежена планинска долина, където зимният вятър шепнеше между старите къщи като ехо от миналото, се роди момиченце на име Роза — крехко

Най-официалният ден в живота ѝ — Илиана беше заобиколена от усмивки, цветя и светлина. Сватбата – един момент, в който започва нов живот, изпълнен с очаквания

Точно в 19 часа дълбокият ръмжащ звук на 63 мотоциклета изпълни вътрешния двор на болницата. Двигателите ревяха в продължение на тридесет секунди в перфектна

Зимата онзи година беше особено сурова — мразът скриваше земята, а пътищата се покриваха с ледена кора, превръщайки се в смъртоносни капани.

Сивият есенен вечер бавно се спускаше над улицата, сякаш небето се бе снишило до земята, обвивайки къщите, дърветата и тротоарите в гъста мъгла.

— Васко, това ти ли си, скъпи?— Да, мамо, аз съм! Прости, че е толкова късно… Гласът на майката, треперещ от тревога и умора, се чу от тъмния коридор.

Тъмнината на декемврийската нощ се сгъстяваше зад прозорците, а вътре в старата, изоставена къща цареше напрегнато очакване. Зад кухненската врата, върху

Уляна вече се канеше да потъне в сън, когато изведнъж екранът на телефона ѝ светна с ярка светлина — пристигна съобщение. Тя не беше изключила звука, тъй