Тъжният звук на траурните тромпети отекваше, сливайки се с потракването на дъжда върху старата ламаринена покривка.
В средата на двора бе поставен позлатен ковчег, положен върху два дървени стола. Наоколо опечалените седяха притиснати един до друг, всеки със сведена глава в мъка за Елена – нежната снаха, която бе починала след преждевременно раждане.
Само за илюстрация
Елена беше само на 25 години. Откакто стана снаха, винаги уважаваше възрастните и се грижеше за свекър и свекърва като за свои родители. Госпожа Хелън – свекървата на Елена – винаги казваше с гордост:
„Всяко семейство с такава снаха като Лан е истинско благословение.“
Но само година по-късно, бедата ги връхлетя.
Същата нощ Елена почувства силни болки в корема, държеше се за стомаха и хлипаше. Когато я закараха в болницата, вече беше изтощена. Преди бебето да проплаче, Елена изпадна в безсъзнание и никога повече не се събуди.
Цялото семейство беше съкрушено. Госпожа Хелън плака и припадна.
Само за илюстрация
Господин Луис – съпругът ѝ – седеше мълчаливо, с празен поглед, взирайки се в портрета на снахата си, поставен върху капака на ковчега. На снимката Елена се усмихваше сияйно, с блясък в очите.
Когато дойде време да се премести ковчегът, осем млади мъже пристъпиха напред, поставиха ръце от двете му страни и се приготвиха да го вдигнат. Но, странно, колкото и да се напрягаха, ковчегът не помръдваше. Всички бяха почервенели от усилие, вените им изпъкнали, но ковчегът сякаш беше залепнал за земята. Един възрастен мъж от квартала въздъхна:
„Явно още е обидена и не може да си тръгне.“
Шаманът, който стоеше наблизо, каза тихо:
Ковчег или сандък: Каква е разликата? | Memorial Planning
Само за илюстрация
„Отворете ковчега, тя още има нещо да каже.“
Разкопчаха закопчалката. Когато повдигнаха капака, всички онемяха. На лицето на Елена все още имаше следи от две сълзи. Очите ѝ бяха полузатворени, ъгълчетата на миглите ѝ бяха мокри, сякаш току-що беше плакала. Госпожа Хелън се разрида, падна на колене до ковчега, хвана ръката на снахата си, гласът ѝ трепереше:
„Елена… недей да плачеш повече… Ако има нещо, което не си казала – кажи ми… Моля те, дете мое…“
Погребалната обстановка потъна в гробна тишина.
Изведнъж се чу хлипане. Всички се обърнаха към Луис – съпругът на Елена. Той се срина на колене, закрил лицето си с ръце и започна да ридае. Всички бяха изненадани. Госпожа Хелън се обърна, гласът ѝ беше пречупен:
Само за илюстрация
„Луис… какво правиш… Чу ли какво каза Елена?“
Луис вдигна глава, лицето му беше цялото в сълзи, очите му зачервени, гласът му пресекваше:
„Моя е вината… Аз я накарах да си отиде с болка…“
Целият двор замря. Чуваше се само тежкият дъжд. Луис хлипаше, гледайки сълзливото лице на жена си:
„Онзи ден… тя разбра, че имам друга… Не каза нищо, само държеше корема си и плака цяла нощ. Обещах ѝ, че ще я оставя… но… тя беше толкова шокирана… Същата нощ я заболя жестоко… Заведох я в болницата, но беше твърде късно… Съжалявам… Аз съм виновен… Елена…“
Звуци на ридания се разнесоха из двора. Госпожа Хелън трепереше, гласът ѝ се губеше в дъжда:
„О, Боже… дете мое… Защо трябваше да страдаш така… Моя снаха… Прости ми, че не успях да те защитя…“
Луис положи глава върху ковчега на жена си, ръцете му стискаха здраво дървената рамка. Той хълцаше, думите му едва се чуваха:
Само за илюстрация
„Елена… съжалявам… Знам, че сгреших… Можеш да се сърдиш на мен, можеш да ме мразиш… Но те моля… прости ми… Нека те отведа до последния ти дом…“
Изведнъж ковчегът леко се разтърси. Шаманът кимна:
„Пуснала е.“
Осемте мъже отново сложиха ръце и този път го повдигнаха леко – ковчегът се вдигна без усилие. Отново засвири тъжната тръба, изпращайки жената с трагична съдба. Всички наведоха глави в мълчание, правейки път.
Луис остана на колене върху студената земя, сълзите му се смесваха с дъжда. В сърцето му ехтяха извинения, пълни с болка. Знаеше, че до края на живота си – колкото и да плаче, колкото и да се извинява – не може да поправи грешките си.
И до края на живота си, в неспокойните си сънища, образът на Елена със сълзи по лицето ще го преследва – като напомняне, че има рани, които… дори прошката не може да излекува.