В охраната на полицейското управление цареше тишина. Беше около 10 часа сутринта.
И изведнъж възрастна жена на около седемдесет години уверено влезе в стаята, водейки необичайно добре нахранено червеникаво куче на каишка.
Кучето размахваше опашката си, подскачаше лесно на място и изглеждаше, меко казано, твърде оживено.
– утро. Имам нужда от вашия шеф-каза спокойно жената.
Първоначално дежурният полицай не разбра какво има предвид.
— Госпожо, Искате ли да кандидатствате?
— не.
Искам да споделя една тайна.
Важен.
Това се отнася за моето куче.
И може би дори повече…
— Кучета? — повтори дежурният полицай и погледна изненадано кучето, което междувременно се опита да застане с предните си лапи на тезгяха, стискайки езика си.
— Положителен отговор…
Виждате ли, тя… как да го кажа … твърде весел напоследък.
Твърде весел, дори.
— Мадам… ако нещо не е наред с вашето куче, ветеринарната клиника е точно отсреща.
— Не! — тя рязко прекъсна.
Те не разбират.
Живея сам.
Всеки ден съм с нея.
Виждам, че нещо се е променило.
Тя не просто се радва на живота-тя се държи така, сякаш … сякаш е под въздействието на психоактивни вещества!
Челото на полицая беше набраздено от бръчки.
— Искаш да кажеш, че си твоя… куче… употребява забранени вещества?
— Не знам!
Но моля ви– позволете ми да говоря с някого.
Нека кучето провери.
Имам чувството, че зад това се крие нещо.
В караулното помещение цареше неловко мълчание.
Един от младшите полицаи тихо промърмори::
— Сър, може ли да извикаме лекар?
Или … социално осигуряване?
Тази жена не е съвсем на себе си.
Но опитен сержант, човек с интуиция и много опит, изведнъж каза:
— Заведете я в стаята за разпити.
Ще говоря с нея.
И така полицаите откриха нещо много ужасно и необичайно.
Възрастна жена седна срещу сержанта.
Кучето, настанено в краката й, продължаваше да скача, сякаш на пружини.
— Разкажи ми от самото начало.
Откога се държи така?
— Преди около седмица.
Преди това тя беше летаргична, спокойна.
Както подобава на куче на нейната възраст и телосложение.
С какво ги храниш?
— Само с храна.
Специална храна за по-възрастни кучета, фирма «КанБест».
Винаги го е яла.
Сутрин и вечер-по една купа наведнъж.
Водата е филтрирана.
Без кости, без лакомства.
Ходим два пъти на ден-сутрин в парка зад къщата и вечер край езерото.
Охранявани ли са местата за разходка?
— Е… паркът понякога се патрулира.
На езерото няма никой.
Там всичко е спокойно.
– Разбера.
И къде купувате фураж?
— В същия магазин, близо до дома.
Дори имам карта за отстъпка там.
Но поръчах последната опаковка чрез интернет-куриерът я достави директно у дома.
Същата опаковка, същия вкус… но след няколко дни тя започна да скача като луда.
Сержантът нареди остатъците от фуража да бъдат изпратени в лабораторията.
Беше свършена работа и с кучешката купа.
От съображения за безопасност те помолиха ветеринарните лекари да проведат тестове за наличие на вещества в тялото на животното.
Два дни по — късно дойде съобщение: във фуража бяха открити следи от синтетични психостимуланти-аналози на забранени вещества, маскирани като мастноразтворими добавки.
Вярно е, че самата подплата е направена от известна компания, но опаковката … беше фалшива.
Успоредно с това дойде и резултатът от изследването на кучето – в кръвта бяха открити следи от вещества, макар и в малки дози.
Това обясняваше нейното»весело поведение».
Скоро беше възможно да се намери склад, откъдето идва «грешната» храна.
Под прикритието на кучешка храна в региона бяха доставени малки партиди микродози на психоактивни вещества.
Според престъпниците такива дози първоначално няма да предизвикат тревожни сигнали, но с течение на времето ще предизвикат зависимост у животните, което трябва да накара собствениците да купят тази конкретна «марка».
Започна вълна от проверки в магазини, доставчици и онлайн магазини.
Опитният сержант отново извика жената.
— Госпожо, може би сте спасили десетки семейства.
Благодаря им.
Той й връчи официално благодарствено писмо.
Междувременно кучето седеше под масата, малко сънливо-след ветеринарна детоксикация.
— Надявам се тя отново да стане мързелива, както преди– усмихна се жената.
— Е, ако не, ние сме близо.
И вашето куче винаги ще бъде под наше наблюдение … от съображения за сигурност.
И двамата се засмяха.