Галина тичаше по улицата, сякаш на крила, но не от вдъхновение — от отчаяние.
Вятърът биеше по лицето, косата се откъсна от прическата и се развя като знаме на бунт. Часовникът беше вече девети час вечерта, а на масата лежеше недовършено досие, което трябваше да бъде предадено сутринта. В главата ми — луд вихър: «ще успея ли? Ще успея ли да се прибера?»В крайна сметка днес трябваше да дойде Полина Сергеевна — свекърва, чиято поява винаги означаваше началото на истинска война за репутация, ред и право на собствено пространство.
Галя влетя в къщата, сякаш ураган нахлу, хвърляйки обувките си в движение. Сърцето ми биеше, сякаш искаше да избухне. Тя замръзна на входа, виждайки позната кола на верандата — стар, но добре поддържан «Фолксваген», който Полина Сергеевна ценеше като светилище. «Отново!»- мина през главата ми. «Отново пристигна по-рано, за да ме изненада!»
В главата ми веднага се появиха снимки: немити съдове в мивката, трохи на масата, разпръснати книги на дивана, кърпи, хвърлени на пода в банята. Галя вече мислено си представяше как свекърва й, със студено презрение в очите, ще произнесе присъда: «снахата е ленивец, домакинята е нула, жената е неуспешна».
Но когато влезе в къщата, тя замръзна.
Всичко беше перфектно.
Подовете блестяха като огледало. Въздухът беше напоен с аромата на задушено говеждо месо, чесън и мащерка — любимото ястие на Рома. В кухнята гърмеше тенджера, а на масата вече имаше спретнато подредена вечеря. В хола-без прах, възглавници на дивана — точно като в хотел.
Полина Сергеевна стоеше до печката, в престилка, с лъжица в ръка, сякаш господарката на замъка, поела контрола над бунтовническото царство.
— И тук дойде нашият «работник» — каза тя, без да се обръща, с едва доловима язва в гласа. — Навреме, както винаги.
Галя стисна юмруци, но се усмихна.
— Здравей, Полина Сергеевна. Благодаря, че ми помогнахте.
Помогна ли? — тя изсумтя. — Не помогнах. Аз спасявах. Хладилникът ти миришеше, че нещо е умряло и никой не го е информирал. Трябваше да изхвърля всичко и да го измия отново. Добре, че донесох продуктите си — иначе семейството ви щеше да бъде отровено. И като цяло — обърна се тя, хвърляйки Галя от главата до петите, — отдавна е време да си купите кошница за пране. В банята всичко е като в общежитие.
Галя мълчеше. Тя знаеше-това не е критика, това е психологическа атака. Полина Сергеевна не просто искаше ред. Тя искаше да покаже, че снахата е по — слаба, по-безпомощна, по-ненужна. Че тя не е тази, която Рома трябваше да избере.
Но Галя нямаше да се откаже.
— О, Полина Сергеевна! — изведнъж тя възкликна, покривайки устата си с длан. — Изглежда, че нещо гори!
Свекървата рязко се обърна към печката, забравяйки за речта си.
В този момент Рома влезе през вратата — уморен, с куфарче под мишница.
— Мамо? — той беше изненадан. — Тук ли си вече?
И веднага Полина Сергеевна се обърна. Майчината нежност озари лицето, очите блестяха. Тя се втурна към сина си, прегърна го, целуна го по челото, по бузите, по носа, сякаш той не беше възрастен мъж, а петгодишно момче.
— Как си, скъпи? Уморен? Ял ли си? Здрав ли е? — тя изсипа въпроси, докато гледаше Галя, сякаш даваше урок: «ето как трябва да се грижиш за мъж!»
Галя тихо отиде до масата, подреждайки чиниите, опитвайки се да бъде невидима.
Но Полина Сергеевна не й даде този шанс.
— Жена ти е мързелива-каза тя силно, така че Галя да чуе със сигурност. — Дори не е почистила за пристигането ми. Радвам се, че дойдох по — рано, за да ти приготвя вечеря.
Рома се намръщи.
— Мамо, стига. Галя работи, тя също има работа.
Работи ли? — тя изсумтя. Кой е вкъщи? Кой следи семейството? Кой ражда деца?
Галя вдигна очи.
— С Рома все още не сме готови за деца — каза тя тихо, но твърдо.
— Готови ли сте? — свекървата скочи. — С Глеб Анатолиевич заченахме веднага след сватбата! И вече втора година се «подготвяте»!
Тя гледаше галя като губеща.
— Тук моята приятелка има красива дъщеря, умна, вече е родила две. Трябваше да се ожениш за нея, Ромочка!
Рома въздъхна. Той знаеше: майката не просто се заяждаше. Тя се страхуваше. Страхуваше се, че единственият й син ще остане сам, че «грешната» му съпруга ще го напусне. Бащата си тръгна твърде рано и оттогава Полина Сергеевна се вкопчи в сина си като последна опора.
Но любовта, превърната в контрол, отдавна е токсична.
Мамо, добре сме, каза той. — Галя е моят избор. И съм щастлив.
Полина Сергеевна само изсумтя.
И тогава обяви, че ще остане една седмица.
— Дойдох да реша въпросите-каза тя. — Докато не избягам, че всичко е наред.
За Гали тази седмица се превърна в ад.
На работа — запушване. Вкъщи-стрес. Всяка сутрин започваше с упреци, всяка вечер с намеци за нейната «неспособност». Тя се прибра вкъщи с претоварена глава, а свекърва веднага напомни: «отново закъсняхте! Не си почистила! Не си тази, от която се нуждае синът ми!»
Една вечер Полина Сергеевна седна с Рома, за да»говори от сърце до сърце».
— Ти си лягаш, а жена ти си тръгва! — изсъска тя. — Цял час я няма. И тогава идва доволна, като котка, която облиза заквасена сметана!
Рома се засмя.
— Мамо, ти си луда.
— Ти си просто глупак! — извика тя. — Тя излиза от теб! А ти спиш като бебе!
Ромите се усъмниха.
На следващата вечер той се престори, че спи.
Галя, като се увери, че спи, стана тихо, облече анцуг и излезе.
Рома я последва.
Тя тръгна към гората. Спря на поляна. И изведнъж-изкрещя.
Тя не просто извика — вие като вълк, разкъса гърлото си, изтласка целия гняв, умора, негодувание от себе си.
Ромите замръзнаха.
Отначало той се уплаши — » луда ли е? Наистина ли е вещица?»
Тогава разбрах.
Това беше нейният начин да оцелее.
Не е ходила. Тя крещеше в гората, за да не експлодира у дома.
Той дойде. Тя се обърна, уплаши се, но после избухна в сълзи.
— Съжалявам-прошепна тя. — Не исках да виждаш това…
Той я прегърна.
Разбрах, каза той. — Мама не е виновна, че се страхува за мен. Но тя прекалява.
На следващия ден той предложи на Гала:
— Поживей при приятелката си, докато си тръгне. Нека бъде поне малко спокойно.
Галя се съгласи.
Но Полина Сергеевна не се предаде.
На следващата вечер тя приготви вкусна вечеря за Рома… и сложи хапчета за сън в нея.
Тогава тя нае момиче от улицата — младо, светло, с предизвикателна усмивка-и я положи до Рома, когато той вече спеше.
И на сутринта ги снимах и ги изпратих на Гала.
Ето съпруга ти, написа тя. — Щастлив без теб.
Галя не повярва.
Когато се прибра, Рома беше сама. Той каза всичко.
Те решиха-време е да приключим.
На следващата вечер, когато Полина Сергеевна се върна, колата й не беше у дома.
Къде ми е колата?! — извика тя.
Съседите свиха рамене.
Тогава ромите излязоха от къщата.
— Мамо-каза той. — Галя подаде молба за развод.
— Какво?! — ахна. — Но … защо?!
— Защото си нагласила сцената, за да ни съсипеш.
— Аз? Никога!
— Твоята кола, като нашата къща, е записана на Галя-продължи Рома. — Сега тя взема всичко.
— Как така?!
— Ето така. Искаш да се оженя за друга? Любезно. Сега ще останеш без нищо. И без работа-напускам. Ще живеем с пенсията ти.
Полина Сергеевна пребледня.
— Но … това е невъзможно…
Съседите, които гледаха сцената, започнаха да се смеят тихо.
И тогава се появи колата.
Галя излезе от нея усмихната.
— Полина Сергеевна, да ви закарам ли? — попита тя весело.
Свекървата, без колебание, грабна ключовете, седна зад волана и се втурна от мястото си, сякаш цялата полиция я гони.
Ромите и Галя стояха и се смееха.
Ти си гений, каза той. — Учихме я.
— Не-усмихна се тя. — Просто я накарахме да почувства какво е да загуби контрол.
Оттогава Полина Сергеевна идва само по празници.
Кратко.
Без забележки.
С букет цветя.
И с дълбоко уважение към някой, когото някога е смятал за «никой».