Диаманта приготвяше в кухнята традиционен цигански десерт: намачкваше с вилица извара и натрошаваше орехи. А в същото време в ума ѝ стоеше въпросът: да приеме ли поканата да работи като гадателка на сватбата на новата позната Алиса? Все пак парите никога не са излишни.
Най-накрая щеше да може да си купи плат за новата рокля, за която толкова мечтаеше. Но тя не обичаше големи струпвания от хора, предпочиташе да работи човек на човек.
Преди няколко дни тя и приятелката ѝ, както обикновено, отидоха на местния пазар, за да поработят малко. В табора имаше общи правила за всички. Младите момичета с дарба или такива, които умееха да мамят добре гражданите, трябваше да работят на пазара.
Диаманта и Рада започваха вече познатия разговор:
— Защо стоиш тъжна? Позлатена ръчичка, ще ти гадая за любимия.
Или сменяха на друг стил:
— Не бързай вкъщи, момче, искаш ли да ти разкажа каква изненада те чака в живота?
Диаманта умееше да гадае истински, а Рада беше добра психологиня – можеше по външния вид да разбере как човек ще постъпи в следващия момент. Това тя наричаше съдба. Рада можеше да вкара човек в транс и после просто да свали всички украшения.
Животът на Диаманта след детството беше труден. Бащата не обичаше майка ѝ, а на момичето се наложи рано да започне да работи. Въпреки това Диаманта я вземаха основно за т.нар. „масовка“, за да направи впечатление на хората. И чак после започнаха да я възприемат сериозно.
И ето, че за младата циганка се появи добра възможност да покаже себе си. На гарата стоеше бедно облечено момиче, но на врата ѝ се виждаше златна верижка.
Диаманта подскочи към нея и заговори бързо:
— Защо се заливат със сълзи, миличка, хайде ще ти гадая!
— Момчето ми служи на границата, а аз съм бременна от него, не знам дали е жив. Ще кажеш ли?
Циганката влезе в транс и видя, че младежът е ранен, лежи в някаква стая на мръсно легло и стене от болка. При него дойде санитарка и започна да му бърше челото с мокра кърпа.
— Да… да… виждам, — за повече драма Диаманта забави думите си.
— Какво виждаш?! — не спираше момичето.
— Жив е твоят любим. Ще бъдете заедно. Иди в местната болница, където той служеше.
После започна да шепне на ухото ѝ:
— На никого не казвай, ще съм тук всяка неделя. Ела. Позлатена ръчичка.
Момичето дълго мислеше и като под хипноза свали златната верижка и я подаде на младата циганка.
— Ще дойда! Задължително!
След това други циганки повярваха в силата на Диаманта, защото това момиче наистина дойде, и не сама, а с млад военен с превързано краче.
По време на гадаенето при Диаманта винаги идваха видения, които никога не бе виждала в живота или в сънищата си.
И ето, веднъж, като чу за нейния дар, ѝ се приближи едно момиче:
— Ти си Диаманта, нали? Чух много за теб.
— Да, мила, искаш ли да ти гадая?
— Не, сега не. Ела на сватбата ми. Искам да направя шоу, за да могат всички желаещи да научат съдбата си. Ето телефонният ми номер — момичето подаде лист с името си, номера и датата на сватбата и побърза да си тръгне.
— Интересно, — помисли циганката.
— Ще платя добре! — извика новата позната, докато си тръгваше.
Диаманта все пак реши да отиде на сватбата на Алиса, като преди това ѝ се обади и предупреди.
— Моя скъпа, радвам се да те видя, — чу зад гърба си гласа на Алиса в деня на тържеството и потрепери.
Пред нея преминаха видения, които още не разбираше.
— Здравей, Алиса, благодаря за поканата, ще се радвам да празнувам това велико събитие в живота ти!
Гостите веднага забелязаха младата циганка. Тя беше облечена в ярка червена рокля с волани. На главата ѝ имаше златен шал, прекрасните ѝ черни коси се развяваха на вятъра. За по-голям ефект пристигна на кон, който беше взела в табора.
Диаманта трябваше да приема желаещите да им гадае в малка колиба, която стоеше до масите навън. Тържеството беше на открито. Момичета и жени излизаха от колибата омагьосани, в див възторг. Не разбираха откъде младата гадателка знае миналото им и как успява да предсказва бъдещето.
Дори мъже се насочваха към Диаманта. Един млад мъж със светла дълга коса мечтаеше за бизнес и реши да ѝ се довери.
— Да, виждам, че искаш да станеш успешен. Но те чака нещо съвсем различно.
— Какво? — не можеше да се успокои юношата.
— Твоята жена ще роди след пет месеца, тя ти крие това. Няма да имаш време за нищо.
— Благодаря, красавице! — с усмивка излезе от колибата младежът.
Диаманта седна на тържествената маса. Беше много гладна. Внезапно усети, че някой я гледа, но като се обърна, не видя нищо необичайно. Опитаха се да я напоят, но тя отказа. Ако баронът я беше видял омагьосана от шампанско, нямаше да се зарадва.
Когато Алиса доведе Диаманта до масата, където седяха Антон — годеникът ѝ, и свекървата ѝ, на циганката ѝ подкосиха краката. Видя в старата жена истинска змия. Видението беше кратко — видя само същността на свекървата, но не и намеренията ѝ.
Тя знаеше, а и много циганки ѝ бяха разказвали от детството, че има такива жени сред славяните, които с проклятие могат да докарат уроки, макар да не са вещици или гадателки. В табора такива жени ги посрещаха с плюнка под краката.
Точно това направи младата циганка.
Гостите се обърнаха и погледнаха към мястото, където стояха свекървата и Диаманта в красивата си червена рокля. Всички си помислиха, че гадателката просто е обидила бъдещата свекърва.
Сватбата беше съсипана, а самата Диаманта припадна. На помощ се притече мъж.
— Аз съм лекар, отстъпете! — звучеше в ушите на циганката като ехо.
Диаманте сънува, че бъдещата свекърва се опитва да отрови снаха си. Когато тя отива на вечеря при нея, злата жена сипва отрова в храната, за да не може да забременее. Защото свекървата имала планове — искала да омъжи сина си за друга.
— Опитах се да ви събудя, но сте заспали дълбоко. Ядохте ли днес нещо?
— Не, много съм гладна.
Лекарят помогна на циганката да стане и я заведе да пие чай с торта. Остави ѝ номера си и каза само, че е потомък на цигани, след което се изгуби в тълпата, оставяйки я в недоумение.
След като се възстанови, циганката се приближи до Алиса и ѝ прошепна, че свекървата се опитва да я отрови и че не трябва повече да яде у тях.
— Какво? Настасия Филиповна? Тя иска да ме отрови? Благодаря ти, скъпа моя. Чувствах, че ще ми потрябваш, затова се приближих. Последно време нещо ме тревожеше, но не можех да разбера какво точно. Затова измислих повод да се срещнем. Ето — подаде голям златен медальон с сапфир в центъра.
— Благодаря… — прошепна слабо Диаманта.
— Това е за труда ти.
Диаманте се падна агресивен годеник, който вдигаше ръка срещу нея. Интересното е, че не можеше да предскаже собствената си съдба. Родила две деца и решила да напусне табора. Омръзна ѝ да сваля злато от местните граждани. Мъжът веднага отнемаше парите и ги харчеше по гуляй. Нищо не ѝ оставаше. Искаше да отвори собствен салон за гадаене. Затова тръгна към големия град… с децата.
— Дръж я, Олег! Децата вече ги държа аз!
— Сега ще те хвана! — не спираше мъжът.
Дарът на младата циганка беше познат дори в големия град и вече отдавна бяха пуснали лов на нея. Тя сякаш вървеше направо в ръцете на бандитите. Опитваше се да се съпротивлява, но беше безполезно. Свързаха я и я натовариха в кола.
— Ако не работиш за нас, няма да видиш повече децата си, — това чу гадателката.
Циганката Диаманта помисли, че това е краят, но не се предаде.
Тя отново влезе в транс и предаде, че от бандитите един ще бъде предаден, а друг ще избяга. Така и стана. Бандитите се изпокараха помежду си и циганката успя да избяга.
Когато се върна в табора, тя беше друга. Не можеше да живее вече в този свят, искаше да бъде просто нормален човек, но дарбата си оставаше с нея.
В големия град отново се сблъска с трудности, но не престана да гадае. Започна да работи като обикновена гадателка, не като циганка. Облече се в по-скромни дрехи, остави червения шал вкъщи, но винаги имаше в себе си частица от онова, което я направи такава.