Октомврийският дъжд барабанеше по покрива на колата, сякаш някой нервно почукваше с пръсти. Людмила седеше зад волана и наблюдаваше как чистачките с усилие се борят с потоците вода върху предното стъкло. Не бързаше да излезе — посещенията при свекърва ѝ винаги ѝ тежаха. Вера Николаевна вече трета седмица лежеше в кардиологията след тежък сърдечен пристъп. Въпреки хладните отношения, Людмила неизменно идваше при нея с плодове, домашна храна и новини от дома.
Дъждът малко отслабна и тя най-накрая взе пакета с гостинките от пътническата седалка и се отправи към болницата. Мрачното време отразяваше вътрешното ѝ състояние. Сутринта Сергей, съпругът ѝ, беше заминал по работа, като обеща да се върне късно, но колата му стоеше на паркинга. Значи и той е дошъл да види майка си, въпреки че обикновено я навещаваше само през уикендите — уж заради натовареността в работата.