Алина работеше като чистачка в голяма строителна компания. Тя беше тиха, сдържана жена, която никой не забеляза. В леко голямото си сиво палто и с шал, завързан на челото, тя изглеждаше като сянка.
Жълтите й гумени ръкавици, почти слети с ръцете й, я направиха още по-малко забележима.
Служителите в офиса почти не й обръщаха внимание, докато минаваше покрай нея, дискретно почистваше, изпразваше кошчетата и бързо изчезваше по коридорите. За две години никой никога не е питал откъде е и коя е тя.
Една вечер, когато почти всички вече се бяха прибрали, Алина влезе в кабинета на изпълнителния директор, за да почисти там.
Тъкмо се канеше да измие пода, когато вратата изведнъж се отвори и началникът Павел Виталиевич влезе заедно със заместника Виктор Сергеевич, карайки се силно.
— Утре имаме разговори с японците, но няма преводач! — раздразнено каза Павел. — Това е катастрофа, Виктор! Ако не намерим никого, ще загубим договора!
— Можете да опитате да се свържете с агенция за преводи-предложи Виктор.
— Вече опитах-отговори шефът. — Последния път направиха такава грешка, че японците почти напуснаха срещата! Не можем да си позволим второ приплъзване!
В стаята висеше тежка тишина. Алина замръзна за момент, остави мопа и каза:
— Мога да ви помогна.
Тя погледна мъжете, сякаш току-що ги беше забелязала.
— Ти си просто чистачка, знай си мястото! — възкликна Павел.
Алина не отговори, само кимна и продължи да работи. Но на следващата сутрин целият офис беше изумен.
В началото на срещата, когато пристигна японската делегация, Алина влезе в конферентната зала-този път в елегантен костюм, без носна кърпа или гумени ръкавици.
Всички замръзнаха, когато тя поздрави гостите с владеещ японски език. Павел и Виктор бяха смаяни, когато Алина уверено и перфектно преведе цялата среща.
Срещата премина с голям успех. Японските бизнесмени стиснаха доволно ръката на Павел и похвалиха отличния преводач. След като си тръгнаха, изпълнителният директор бавно се обърна към Алина.
Как е възможно? — въздъхна той.
Алина се усмихна слабо.
— Учила съм в Япония, Преводач съм. Но като се върнах, не можах да си намеря работа, защото навсякъде се изискваше опит. Затова станах чистачка.
Виктор наруши тишината.
— Алина, не трябва да губим таланта ти. Искаш ли да си официален преводач?
Тя се замисли за момент,после кимна.
— Добре. Но първо ще завърша днешното почистване.
В офиса цареше тишина-този път не от шок, а от уважително учудване.