Анета стоеше неподвижна, въпреки че горещата супа се изливаше в скута й. Чу се смях, звънене на лъжици и възклицания, но в очите й беше толкова студено, че половината трапезария изведнъж замълча.
— Вече ви казах… направихте най — голямата грешка-прошепна той, така че всички затаиха дъх.
Бартош се засмя на глас, опитвайки се да възвърне предишното си самочувствие:
— О, колко мило! Малката Анечка се преструва на страшна! Какво ще правиш, плачеш ли?
Анета пристъпи към него. В залата цареше тишина. Двамата му колеги си размениха нервни погледи.
— Не, Бартос. Не плача. Приключвам всичко по този начин.”
Когато се опита да я хване за ръката, Анета веднага направи обратен ход. Той изкриви китката си с такава сила, че момчето извика от учудване и се срина на масата. Чиниите тракаха и едната падна на пода, разбивайки се на парчета.
Залата замръзна.
Бартош потрепна, зачервено лице:
— Как смееш?! Вие…!”
Смея, защото трябва, отговори той рязко. — Тук свършва забавлението ти. Никой друг няма да се страхува от теб.”
Тя го бутна леко и той отново загуби равновесие и падна на пода, този път предизвиквайки изблик на смях.
— Вижте, кралю на училището!Някой се засмя отзад.
Бартош усети, че губи почва под краката си. Той погледна приятелите си, но те спуснаха очи.
Анета се приближи и изведнъж протегна ръка към него.
– “Изправя. Но помнете: вече нямате право да измъчвате другите. Ако опиташ отново, няма да свърши както днес.”
Гласът й беше спокоен, но в него се усещаше такава сила, че никой не се съмняваше в сериозността на думите й.
Бартош, треперещ от гняв и срам, най-накрая я хвана за ръка. Той стана, но не каза нито дума. Той тръгна към вратата, придружен от спътниците си.
Сега всички гледаха Анета. Към нея се приближи русо момиче и прошепна::
«Ти беше страхотен… Как го направи?
За първи път през този ден Анета се усмихна.
— Това не е магия. Просто трябва да кажете «достатъчно» в точния момент.”
Оттогава атмосферата в училището се промени. Студентите започнаха да гледат на Бартош по различен начин-вече не с тревога, а с презрение. Все по-често някой се осмеляваше да му каже «не».
Същата вечер Анета се прибра вкъщи с мокър костюм. Майката го погледна въпросително.
— Дъще, пак ли има проблем?
Анета ми каза всичко. Майката дълго мълчеше, после въздъхна:
— Исках да избегнете конфликт… Но може би сте направили необходимото. Понякога трябва да покажем кои сме всъщност, така че другите да спрат да ни нараняват.”
Анета кимна утвърдително. Тя осъзна, че в този момент нещо се е променило в нея.
От този ден Бартош не смееше да я гледа право в очите. И нещо повече, той никога повече не се опитваше да сплаши другите. Страхът, който той държеше от години, се разпадна като стъкло.
И всичко започна с момиче, което се осмели да каже: «Стига».