Кристина се притисна към рамото на Олег, докато гледаше масивната врата на новия им апартамент. Ключовете в ръцете на съпруга й трепереха от вълнение. Тристайният апартамент в центъра на града вече беше тяхна собственост.
— Не мога да повярвам, че леля Лида ми остави такова наследство-прошепна тя и гласът едва доловимо трепереше от радост.
— Тя винаги те е обичала повече от другите-Олег обърна ключа в ключалката. — Помниш ли как казваше: «Кристиночка е единствената, която посещава старата жена».
Вратата се отвори, разкривайки просторен коридор. Слънчевата светлина се стичаше от прозорците, осветявайки подовете от твърда дървесина. Кристина стъпи вътре и замръзна. За първи път от пет години брак те имаха собствено жилище. Няма повече подвижни однушки за една трета от заплатата.
— Олежа, Виж какви тавани! — тя вдигна глава нагоре, протегна ръце встрани.
— Определено има Три метра — съпругът я прегърна за кръста.
Кристина се засмя, докато си представяше рафтове с книги по стените. Мечтите най-накрая придобиха реални очертания. Те преминаха през стаите, планирайки подреждането на мебелите. В спалнята Олег я вдигна на ръце и я завъртя.
— Сега ще имаме истинска къща-той я сложи на пода и я целуна по горната част на главата.
Следващите три седмици прелетяха в суматохата на ремонта. Кристина избираше тапети, а Олег се занимаваше с окабеляването. Вечер те падаха върху въздушния матрак, обсъждайки пазаруването. Новите мебели пристигнаха на части. Диван, маса за хранене, гардероб.
— Утре ще донесат хладилника-Кристина прелисти каталога на кухненските уреди. — И миялната машина.
— Да живеем като хората най-накрая-протегна се Олег, хрускайки прешлените си.
В събота сутринта звънецът на вратата иззвъня. Кристина погледна през шпионката и видя познати лица. Свекърва Галина Петровна и снаха Ина стояха на прага с напрегнати усмивки.
— Олежа, твоите пристигнаха-тя отвори замъка.
— Здравей, Кристиночка-свекървата прекрачи прага, оглеждайки коридора с втренчен поглед. — Решихме да видим как сте се настанили тук.
— Влезте, разбира се-Кристина отстъпи встрани.
Ина мина мълчаливо, гледайки всеки ъгъл. Очите й се плъзнаха по стените, мебелите, полилеите. Сякаш оценяваше цената на всяко нещо. Кристина усети странна тежест в гърдите си. Тя не очакваше толкова голямо внимание.
— Мамо, Ина, как си? — Олег излезе от кухнята, избърсвайки ръцете си с кърпа.
— Нормално, синко-Галина Петровна влезе в хола. — Леле, какви мебели са скъпи. Струва ми се доста.
— Леля остави малко пари заедно с апартамента — обясни Кристина, но гласът звучеше несигурно.
Ина прокара ръка по гърба на дивана, проверявайки качеството на тапицерията. После погледна в спалнята, без да иска разрешение. Кристина последва, без да разбере какво се случва. Обикновено снахата беше по-лесна за комуникация.
— Каква е тази стая? — Ина посочи третата врата.
— Планираме за офиса-отговори Олег. — Или детска стая някой ден.
Свекървата и снахата се спогледаха многозначително. В този поглед се четеше нещо смущаващо. Кристина прихвана тъпия им разговор и сърцето им биеше по-често.
— Е, погледнахме-Галина Петровна тръгна към изхода. Добре се уредихме.
Много добре, добави Ина, докато носеше якето си.
След като си тръгнаха, апартаментът сякаш беше празен. Кристина стоеше до затворената врата, опитвайки се да разбере странните усещания. Нещо не беше наред в поведението на роднините. Твърде внимателни погледи, твърде оценяващи.
— Олежа, беше странно — обърна се тя към съпруга си.
Олег погледна замислено вратата, сякаш се опитваше да разреши загадката. Веждите му се преместиха към моста на носа. Той кимна бавно и жестът накара тревогата в гърдите на Кристина да нарасне още повече. Нещо определено не беше наред.
Следващите две седмици се превърнаха в кошмар. Галина Петровна се появяваше на всеки два дни. Уж забравих да предам нещо, после просто минавах. Кристина забеляза как свекърва й изучава всеки детайл от интериора.
— Галина Петровна, може ли да ми кажете какво ви притеснява? — попита Кристина по време на следващото си посещение.
— Нищо особено, скъпа-усмихна се жената. — Просто искам да знам как живеят децата.
Олег излезе от кухнята с озадачено лице. Майката никога не е проявявала такъв интерес към живота им. Обаждах се веднъж седмично, и то за формалност.
— Мамо, сериозно, какво става? — той седна до майка си на дивана.
— Сине, ти си твърде подозрителен-Галина Петровна коригира възглавницата си. — Лошо ли е, че майката се интересува от живота на сина си?
Кристина стоеше до прозореца и гледаше тази сцена. Вътре се надигаше глуха тревожност. Поведението на свекървата беше извадено от обичайната рамка. Твърде много фокус, твърде много въпроси относно плановете.
В Четвъртък Вечерта Галина Петровна се обади с неочаквана молба.
— Кристиночка, може ли да дойда на вечеря утре? — гласът звучеше твърде весело. Липсваше ми храната ти.
— Разбира се-Кристина не можеше да откаже. — В колко часа да ви чакам?
— В седем вечерта, скъпа.
Кристина прекара целия следващ ден, приготвяйки любимите ястия на свекърва си. Борш, котлети, салата Оливие. Исках да създам топла атмосфера. Може би на вечеря Галина Петровна ще се отвори.
Свекървата дойде точно в определеното време. Донесе торта от сладкарница и букет от хризантеми. Но нещо в поведението й беше още по-тревожно. Твърде нервни движения, твърде ярка усмивка.
— Колко вкусно готвиш, Кристиночка-Галина Петровна опита борш. — Олег имаше късмет със съпругата си.
— Благодаря-Кристина седна на масата, без да откъсва поглед от свекърва си.
Първият половин час премина в обикновен разговор. Обсъждахме времето, новините, работата. Но тогава Галина Петровна рязко промени темата.
— Знаете ли, деца, Иночка ми беше напълно измъчена — тя остави вилицата настрана. — Живее с мен в двустаен апартамент. Стаите са малки. Изобщо няма място.
Кристина се напрегна. Ето го, истинската причина за посещенията. Олег също беше нащрек, откъсвайки поглед от чинията.
— Мамо, Ина е възрастна жена-каза той предпазливо. — Може да си намери собствено жилище.
— С какви пари, синко? — Галина Петровна вдигна ръце. — Заплата стотинка, наетите жилища са скъпи.
Кристина мълчеше, предвиждайки развитието на разговора. Сърцето ми биеше все по-бързо. Тя видя накъде върви свекървата.
— Иночка вече е на тридесет години-продължи Галина Петровна. Време е да се разделим с майка си. Тя иска свобода, лично пространство.
— Е, нека наеме апартамент-Кристина най-накрая проговори. — И ние живеехме така пет години.
Галина Петровна се напрегна. Очите се присвиха, усмивката изчезна моментално. Тя бавно сложи чашата на масата и погледна право към Кристина.
— Къщата има три стаи-гласът стана твърд и взискателен. — Ще дадеш една на дъщеря ми.
Тишината висеше над масата като тежко одеяло. Кристина погледна свекърва си, не вярвайки на чутото. Олег замръзна с парче хляб в ръка. Въздухът сякаш се сгъсти, стана вискозен и задушен.
Искането звучеше толкова естествено, сякаш ставаше дума за обикновена молба. Вътре всичко се преобръщаше от възмущение.
— Какво казахте? — Гласът на Кристина трепереше от ярост.
— Разбрахте ме перфектно-Галина Петровна се изправи на стола си. — Ина се нуждае от отделна стая.
Олег бавно сложи вилицата в чинията. Лицето на съпруга беше каменисто пред очите му. Кристина видя как гневът светва в очите му.
Мамо, сериозно ли говориш? — той стана от масата. — Това е нашият дом.
— Къщата е голяма, има достатъчно място за всички — свекървата нямаше да отстъпи. — Ина е тихо момиче, няма да пречи.
Кристина се изправи рязко, събори стол. Търпението се спука като опъната струна. Ръцете трепереха от преливащи емоции.
— Никой няма да живее тук, освен нас! — извика тя. — Това е нашият апартамент!
— Не викай на майката на съпруга си! — Галина Петровна също стана. — Никакво възпитание!
Имате ли възпитание? — Кристина се приближи. — Елате в чужда къща с изисквания!
Олег застана между тях, но подкрепи жена си. Кристина видя решителност в позата му. Той няма да я предаде заради майка си.
— Мамо, разговорът приключи-каза той твърдо. Никой няма да живее тук.
Олег! — свекървата повиши глас. — Аз съм ти майка! Трябва да помогнеш на сестра си!
— Длъжен съм да защитя семейството си — посочи той към вратата. — Отивам.
Галина Петровна погледна сина си с неверие. Лицето на свекървата се изчерви от гняв. Тя изкрещя:
— Няма да се отървете от мен толкова лесно! Това не е честно!
Кристина не издържа. Гневът заля всички разумни мисли. Тя хвана Галина Петровна за китката. И дръпна към коридора.
Жената веднага изкрещя:
Кристина! Пусни ме веднага!
— Спри да ни досаждаш! — Кристина влачеше свекърва си до вратата. — Махайте се оттук!
Олег дойде от другата страна. Той взе майка си за втора ръка. Галина Петровна се изви, опитвайки се да избяга.
— Олег, спри жена си! — извика тя. — Тя е луда!
— Жена ми е права-съпругът отвори входната врата. — Прекалила си.
Изведоха свекървата до площадката. Жената продължи да се възмущава, настоявайки да я пуснат обратно. Кристина дишаше тежко, освобождавайки натрупаното напрежение.
— Забравете пътя към тази къща-каза Олег студено. — Сбогом, мамо.
Вратата се затвори. Кристина се облегна на стената. Сърцето ми биеше неистово.
След час телефонът иззвъня. На екрана се появи името на Ина. Олег погледна жена си въпросително.
— Олеж, прости на Мама-ридаеше снахата в тръбата. — Тя е много притеснена. Но … помислете за преместването ми. Няма да ви преча, честно!
— Ина, забрави този телефонен номер — съпругът натисна изгасени светлини.
Той блокира контактите на майка си и сестра си. След това прегърна раменете на Кристина. Тя се притисна към гърдите му, накрая се отпусна.
— Не мислех, че семейството ми е толкова алчно-прошепна той в косата й.
Кристина се усмихна тихо. Съпругът й стана неин защитник, нейната надеждна стена. Това стопли душата по-добре от всяка камина. Домът им ще остане само техен дом.