Един живот зад решетките
Дванадесет дълги години той се събуждаше всяка сутрин в студенината на килия B-17. Някога бе опитвал да се бори – пишеше писма, търсеше адвокати, молеше всеки, който беше готов да чуе, да повярва в неговата невинност. Но никой не му повярва. Постепенно спря да се съпротивлява. Прие тишината, стените и съдбата, която го очакваше.
Единственото, което му даваше сила, беше кучето му – немска овчарка, която беше намерил като треперещо кутре в една уличка. Тя стана неговото семейство, неговият спътник, единствената душа, на която вярваше. Нямаше никой друг на този свят, освен нея.