Дъждът не беше спрял от погребението на Оливия.
Къщата все още ухаеше слабо на лилии от службата, но Емили не можеше да се накара да ги изхвърли. Седеше в стаята на дъщеря си, стискайки в ръце плюшения заек, който Оливия някога носеше навсякъде, когато Майкъл влезе с кашон в ръце.
– Трябва да започнем да разчистваме – каза той безизразно. – Не е здравословно да държим всичко това.
Емили го погледна така, сякаш бе непознат.
– Минал е само един ден, Майкъл. Това беше нейната стая.
Челюстта му се стегна.
– Трябва да продължим напред.
Тази нощ, дълго след като Майкъл си легна, Емили стоеше вцепенена пред вратата на кабинета му. Гласът му се прокрадваше навън – нисък, но напрегнат по телефона.
– Да… застраховката ще бъде изплатена скоро. Не се притеснявай, ще опаковам всичко нейно до края на седмицата.
Застраховка. Думата удари Емили като кофа със студена вода.
На следващата сутрин, докато Майкъл беше на работа, Емили започна да сортира играчките на Оливия. Искаше да запази поне част от тях от чувалите за боклук. Тогава забеляза сгънато парченце хартия, пъхнато в книжка за оцветяване. С неравния почерк на Оливия, там пишеше:
„Мамо, ако четеш това, погледни под леглото ми. Ще разбереш всичко.“
Ръцете на Емили затрепериха, когато падна на колене и посегна под леглото. Пръстите ѝ докоснаха метална кутия, залепена с тиксо. Вътре намери купчина документи: застрахователни полици, дългови извлечения, снимки на Майкъл с друга жена. Имаше дори бележки с детския почерк на Оливия:
„Татко лъже. Татко крие документи.“
Емили ахна, сълзите замъглиха погледа ѝ. Възможно ли е? Дали Майкъл беше организирал смъртта на Оливия заради пари?
През следващите дни поведението на Майкъл ставаше все по-тъмно. Един вечер ѝ наля вино, и тя чу тихото „пльок“ от разтварящо се хапче в чашата. По-късно ѝ предложи „приспивателно“, когато каза, че не може да заспи. Тя престори, че го поглъща, но го скри в дланта си. На сутринта го сложи в найлоново пликче и го скри в чантата си.
Уплашена, Емили се обади на Алекс – стар приятел от колежа, сега частен детектив. В тихо кафене, тя му подаде кутията с документите.
Алекс ги прелисти, а изражението му се втвърди.
– Това е сериозно, Ем. Застрахователна измама, изневяра… и ако подозренията ти са верни – много по-лошо. Дръж се нормално. Ще пратя хапчето за анализ. А междувременно, носи това.
Той ѝ подаде малко записващо устройство, замаскирано като колие.
Когато Емили се прибра у дома, сърцето ѝ се сви. Скритата кутия беше изчезнала. Вратата на гардероба зееше леко отворена, а раницата, в която бе скрила останалите доказателства, бе разкопчана.
– Това ли търсиш?
Майкъл стоеше на прага, с USB флашка, провесена между пръстите му. Усмивката му бе студена.
– Била си доста заета, Емили. Срещаш ли се с някого, може би? Ровиш където не трябва?
Пулсът ѝ биеше в ушите.
– Майкъл… какво направи с Оливия?
Той се приближи, гласът му беше нисък и отровен.
– Тя беше слаба, все болна. Но аз видях възможност. Знаеш ли какво може да реши полица за един милион долара? Дългове. Свобода. Ново начало. А сега… ти ставаш проблем.
Емили се отдръпна към кухнята, сърцето ѝ биеше лудо. Трябваше ѝ време, само още малко, докато Алекс пристигне.
Майкъл се хвърли към нея и я хвана за китката.
– Трябваше да го направя по-рано. Прекалено си любопитна.
Но преди да успее да направи нещо, входната врата се отвори с трясък.
– Махни се от нея, Майкъл!
Алекс нахлу вътре с насочен пистолет. Двама униформени полицаи го следваха. Майкъл замръзна, ръката му се стегна за секунда, преди Емили да се освободи и отстъпи назад.
Алекс вдигна телефона си.
– Току-що си се самопризнал. Всичко, което каза – е записано. Хапчетата, измамата със застраховката, смъртта на Оливия – свършен си.
Лицето на Майкъл побледня. Отвори уста, но полицаите вече бяха върху него, щраквайки белезниците на китките му.
Емили се срина в един стол, разтреперана, със сълзи по бузите. Алекс коленичи до нея, гласът му вече беше нежен.
– Свърши се, Ем. Той повече не може да те нарани. А Оливия… тя се погрижи истината да излезе наяве. Малкото ти момиче те спаси.
Емили притисна огърлицата със скрития записвач към гърдите си и прошепна:
– Благодаря ти, скъпа.
За първи път след погребението почувства мъничък пламък на покой.