Първото ми пътуване до Индия беше обвито в ореол от очаквания да се потопя в автентична приказка — свят, изтъкан от ослепителни цветове, пикантни аромати и вековни традиции. Очаквах, че това ще бъде пътешествие, изпълнено с екзотика и дълбоки духовни прозрения. Реалността обаче ми разкри различна, много по-светска страна на живота, особено когато стъпих на земята на селски селища и градски бедняшки квартали, където погледът на посетител рядко наднича.
Сред многото сурови реалности имаше една, за която по правило не е обичайно да се говори на глас — сферата на хигиенните условия или, казано направо, въпросът за достъпността на тоалетните. За мен беше откровение, че достъпът до това елементарно удобство представлява истинско предизвикателство за огромен брой хора. За много индийски жени посещението на тоалетната не се превръща в банален домакински ритуал, а в сложна, многопластова дилема, свързана с много неудобства и понякога най-реалните заплахи.
Какво означават «удобствата» в индийски контекст: автентична картина
Представете си: дори в ерата на високите технологии в много индийски жилища, особено в селските райони, вашата собствена тоалетна просто не съществува. И ако за външен наблюдател това може да изглежда като незначителен детайл от ежедневието, за местните жени тази «дреболия» се превръща в ежедневно изпитание. Ден след ден те се събират и правят пътуването до обществените тоалетни. За мнозина това пътуване започва в четири сутринта. Защо в толкова ранен час? Това е въпрос на елементарна сигурност.
Такова ранно посещение им позволява да избегнат ненужното внимание и да извършат необходимата процедура в относителна сутрешна прохлада. Моят индийски приятел обясни, че вечерното пътуване до обществена тоалетна може да се превърне в тежко изпитание, особено за жените: заплахата от кражби, нападения и просто натрапчиво мъжко внимание ги принуждава да се обединят в групи от по десет души.
Състоянието на тези обществени структури е тема за отделен тъжен разказ. Повечето от тях са в такова състояние на нехигиенични условия, че е страшно дори да си представим: изгнили подове, замърсени стени, повсеместна мръсотия и боклук, а миризмата, стояща във въздуха, е просто непоносима. Не е изненадващо, че жените предпочитат да посещават там възможно най-рядко, само за да не се сблъскат отново с това «удоволствие».
За вас и мен горещият ден е повод да изпиете допълнителна чаша вода и да се скриете на сянка. Жените в индийските бедняшки квартали обаче умишлено се ограничават да пият, само за да намалят броя на пътуванията до тоалетната. Излишно е да казвам, че в страна, където термометърът често достига 40-50 градуса, тази практика неизбежно води до хронична дехидратация? Виждал съм жени, които умишлено отказват вода до залез слънце.
Опитайте се да си представите какво е да не пиете почти никаква течност в страна, където традиционното облекло на сари обгръща тялото от главата до петите. В резултат на това те съзнателно поемат рискове за здравето си, само за да избегнат желанието, водещо до това място.
Дори ако тоалетната е налична, възниква друга атака — липсата на вода. Понякога това катастрофално липсва дори за поддържане на основна хигиена. При такива условия бягането там няколко пъти на ден се превръща в недопустим лукс.
Хигиенни и културни бариери
За жителите на бедните квартали и индийските села нехигиеничните условия са познат фон на живота. Обществените тоалетни рядко се поддържат там, а самите тези «хигиенни стаи» са по същество малки тухлени кабини, лишени от вода и почистващи препарати. Някои жени предпочитат да отидат на полето, само и само да не се сблъскват с опашки и други оценяващи погледи. Това обаче крие и определени рискове.
В едно от селата случайно наблюдавах истински «сутрешен маратон»: опашка от жени, които търпеливо чакат своя ред пред малка обществена тоалетна. Дори при наличието на свободна кабина, някои от тях отстъпиха място на мъжете, тъй като те заемат по-високо ниво в социалната йерархия и трябва да бъдат прескочени напред. Жените нямат право да възразяват или да настояват за своето.
Пътят към промяната
През последните години индийското правителство се опитва да промени ситуацията, като стартира мащабни програми за изграждане на санитарни възли. В големите столични райони вече се наблюдават определени промени, но селата все още остават далеч от тези положителни тенденции.
Ако пътувате до Индия, бъдете готови да видите нейната гъвкавост. Отвъд блестящите храмове и пъстрите базари се простира съвсем различна Индия — Тази, където ежедневието често е като борба за