Джон почина на 30-годишна възраст, тревата на гроба му беше само зелена. Всички в селото съжаляваха за Джулия – младата вдовица, чийто съпруг загина при злополука след едва две години брак.
Но никой не предвиди, че само пет месеца след смъртта на съпруга ѝ, коремът ѝ вече беше ясно видимо наедрял.
Клюките се разпространиха като горски пожар. Някои казваха, че се е омъжила отново, други – „все още е млада, не може да понесе загубата на съпруга си и още не се е омъжила никъде“. Свекървата ѝ – г-жа Мария – полудя, когато разбра това. Тя се втурна, хвана косата на снаха си, удари я многократно и извика:
– Жена като теб не заслужава да живее в тази къща! Ти си развратница, съпругът ти току-що почина, а вече имаш афера! В моя дом няма място за такава мръсотия. Изчезвай!
Сестра Харли коленичи, сълзи се стичаха по лицето ѝ:
– Мамо, аз не съм направила нищо нередно, бебето наистина е дете на Джон…
– Моето дете е мъртво, а ти се осмеляваш да кажеш, че е моето внуче. Аз не съм глупава. Не се опитвай да спориш повече…
– Право е, мамо, аз не казах нищо нередно… Моля те…
Но колкото повече слушаше, толкова повече се ядосваше и изгони снаха си още същата нощ. Оттогава Хуонг носеше плода обратно в дома на родителите си, живееше тихо и не смееше да се върне в къщата на съпруга си.
На първата годишнина от смъртта на Нам, Джулия носеше новородения си син – момчето, което изглеждаше точно като баща си, и поиска да запали тамян за баща си.
Но щом стигна до двора, г-жа Мария блокира вратата и извика:
– Изчезвай! В тази къща няма място за теб и детето ти!
Джулия беше в сълзи, наведена, и помоли:
– Мамо, нека аз и синът ми запалим тамян за него и това е всичко, веднага ще си тръгна…
– Казах изчезвай! Не искам да виждам лицето ти, това не е моят внук. Изчезвай…
Викове ехтяха в тъмното пространство. Джулия се задави от мъка, прегърна детето си и се обърна да тръгне. Когато майката и детето стигнаха до вратата, изведнъж се чу звукът на внезапно спиращ мотор, братът на съпруга влезе бързо, лицето му беше бледо:
– Мамо! Току-що срещнах доктора в областната болница… Казаха, че преди Джон да почине, е изпратил семенна проба за съхранение! Хуонг е извършила процедурата за съхранението, казвайки, че иска да му роди дете…
Всички бяха изненадани.
Г-жа Мария се срина, имаше време само да каже „О, Боже“ два пъти, преди да припадне на място. Всички побързаха да я внесат в къщата, масажираха я за малко и тя се събуди.
Тогава всички се сетиха за Джулия и детето ѝ и се втурнаха да ги търсят. Но в този ден Джулия не се върна при родителите си. Родителите ѝ плакаха горчиво:
– Тя опакова всички наши вещи и си тръгна. Момичето каза, че като види внучето си, което изглежда точно като баща му, баба му този път няма да я изгони. Когато не се върна у дома, помислихме, че са я приели заедно с майка ѝ. О, моето дете, о, моето дете…
Цялото бащино и майчино семейство панически търсеше Хуонг и майка ѝ, но цял месец нямаше никакви новини. Г-жа Мария беше толкова съкрушена и изпълнена с угризения, че се разболя. Заради нея тя загуби както снаха си, така и най-големия си внук…