Обичайната сутрешна тишина царуваше във вагона на влака: леко люлеене, блъскане на колела по релсите, миризмата на прясно приготвено кафе от термос и почти неразличимите разговори на пътниците, бързащи към местоназначението си. Всички бяха потопени в мислите си или в телефоните си — целият свят сякаш се побираше в този микробус.
На една от станциите влезе момиче. Тя беше стройна, Дребничка, с добре поддържан кичур коса и спокоен, фокусиран поглед. Бежовото й палто, подпряно и закопчано до врата, й придаваше чист и сериозен вид. Той спокойно мина между седалките и седна срещу мъж в униформа.
Той беше лейтенант. Строг, уверен в себе си, с позата на човек, свикнал да дава заповеди и да изисква абсолютно подчинение. На гърдите му блестяха медали и отличителни знаци, свидетелстващи за дълга служба. Той погледна момичето и в очите му проблясна искра на подозрение — нещо му се стори подозрително.Военни игри
Под палтото й се виждаше тъмнозелен Плат. Лейтенантът повдигна вежди, раздразнението му стана очевидно дори за съседите. Той пристъпи напред, поклони се и попита строго:
Какво имаш под палтото си?;
Момичето го погледна изненадано, но не отговори.
— Питам те отново! гласът на мъжа стана по-силен. — Откъде взе това облекло? това игра ли е? Харесвания в социалните мрежи;
Пътниците започнаха да обръщат глави. Някои наблюдаваха с любопитство.
Наем на вагони
Момичето въздъхна спокойно:
— Съжалявам, но вие нямахте право да говорите с мен с такъв тон — каза той тихо, но решително.
— Нямах ли право?! Служих в армията двадесет години и няма да позволя на човек, който няма нищо общо с това, да носи униформа! Махнете я веднага!
Гласът му звучеше силно и атмосферата в микробуса стана напрегната. Момичето обаче остана спокойно, без да откъсва поглед от очите му.
Готова ли си? — попита той нежно.
Мъжът искаше да отговори, но замръзна, когато момичето бавно развърза колана си и свали палтото си. И тогава той видя нещо, което изобщо не очакваше.
Под палтото имаше безупречно изгладена униформа на командос с емблема на подразделението, отличителни знаци «майор» и искрящи медали на гърдите. Момичето извади личната си карта и я сложи пред лейтенанта.Военни игри
Наем на вагони
— Майор от специалните сили-спокойно каза той. — Радвам се да видя, че толкова ревностно защитавате честта на армията. Просто е странно, че правите това, като крещите на колега пред всички.
В микробуса цареше ледена тишина. Лейтенантът пребледня, устните му трепереха. Искаше да каже нещо, но думите останаха в гърлото му.
— Мисля, че администрацията ще се заинтересува да види как «защитавате» честта на армията и с какъв тон се обръщате към хората-продължи момичето, внимателно закопчавайки палтото си. — Или просто ще кажеш «съжалявам»?;
Мъжът едва преглътна слюнката си, облегна се на седалката и тихо измърмори:
Съжалявам, г-жо Мейджър… Не знаех.
Тя само поклати глава, не отговори и слезе на следващата гара, оставяйки вагона в напрегнато мълчание. Пътниците се спогледаха и лейтенантът остана сам с мислите си, осъзнавайки за първи път от дълго време, че истинското уважение към другите се проявява не чрез викове, а чрез внимание и проверка на фактите.
Този инцидент беше урок за него: понякога си струва първо да разберете с кого говорите, преди да съдите или обвинявате.Военни игри