Бандити в гората нападнаха жена във военна униформа, но никой от тях дори не си представяше какво ще се случи след няколко минути😱😱
В гората имаше тревожна тишина, нарушена само от тъпите стенания на възрастния мъж. Няколко здрави момчета, с груби лица и нахални усмивки, заобиколиха стареца. Сивата му коса беше сплъстена, а лицето му в калта — бандитите го хвърлиха на земята и сега, ритайки ботуша си, поискаха пари.
— Е, Дядо, къде ти е скривалището? — изръмжа сам, с белег през бузата. — Знаем какво имаш!
Старецът безпомощно покри главата си с ръце, но ударите продължиха. Те се забавляваха със слабостта му, сякаш беше забавление.
Но изведнъж прозвуча остър женски глас:
— Стига!
Всички глави едновременно се обърнаха към гласа. От мъглата се появи жена във военна униформа. Тя беше на около тридесет и пет. Висока, величествена, със солиден поглед и уверена походка.
За секунда бандитите бяха смаяни, но след това хищни усмивки изиграха по лицата им. Те погледнаха момичето с похот.
— Леле, каква красавица-засмя се един и я погледна с алчен поглед. — И какво прави такава мацка сама в гората?
— Погледни краката й… — каза дрезгаво другият, шумно всмуквайки въздух. — И мирише … МММ … вкусно.
— Ако си тук сама, значи няма човек, който да те защити. — добавих трети. — Можем да се грижим за теб по-добре от всеки друг.
— Сигурно си замръзнала, искаш да те стоплим. Ние сме страхотни в подпомагането на самотни, красиви момичета.
Те си разменяха гадни фрази, смееха се и се спогледаха, сякаш пред тях имаше неочаквана плячка. Жената не реагирала. Тя спокойно се спусна до стареца, проверявайки дишането и пулса му.
Глуха ли си? — един от бандитите я хвана за ръката.
Жената вдигна очи. В погледа й нямаше страх или паника.
— Махнете мръсните си ръце-каза тя с уверен глас.
— А? — водачът изръмжа. — Още ли си смел? Е, момчета, време е да научите тази безмозъчна красавица на маниери!
Като каза това, той рязко дръпна момичето към себе си, опитвайки се да я прегърне. Но в същия миг се случи нещо, което никой от тях не очакваше. _ Продължение в първия коментар _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
Жената изви ръката му, удари го с коляно и юмрук в лицето. Чу се хрускане-и големият мъж се срина в тревата, стискайки носа си, от който бликаше кръв.
— Какво… — излая друг, хвърляйки се към нея.
Но движенията й бяха бързи, точни, като тези на хищник. Ловък завой на тялото-и нападателят беше на земята, загубил равновесие. Още един удар с лакът, скок-и третият падна, гърчейки се от болка.
Един по един бандитите падаха, крещяха и псуваха. Смехът им отстъпи място на викове на болка и паника.
Останалият последен, треперещ, отстъпи назад:
— Коя си ти?!
Жената се изправи, изправи туниката си и я хвърли студено:
— Капитан от специалните части.
Тишина.
Няколко минути по-късно нейните колеги пристигнаха на мястото. Бандитите бяха усукани и отведени в участъка. Старецът беше внимателно вдигнат, качен в колата и откаран в болницата.
Преди да си тръгне, старецът, държейки се за ръката й, прошепна:
— Благодаря … Ти ми спаси живота.
Жената само кимна, лицето й остана спокойно. За нея това не беше подвиг, а само част от дълга.