В едно тихо селце, сгушено сред хълмовете на Прованс, Франция, живееха две семейства, които бяха тема на разговор в целия регион.
Семейство Моро имаше близначки — Изабел и Камий, еднакви във всяко отношение: от лицата и телата си до звука на гласовете им. Недалеч от тях, семейство Дюбоа също имаше еднояйчни близнаци — Люк и Филип, толкова приличащи си, че дори роднините им понякога се затрудняваха да ги различат.
Съдбата сякаш преплете животите им. С годините, двете двойки близнаци се влюбиха един в друг. В началото родителите им се притесняваха, че нещата може да станат объркващи, но като видяха колко силна е любовта им, накрая се съгласиха да ги оженят.
Когато дойде денят на сватбата, цялото село се изсипа на площада да празнува. Виното течеше, музиката звучеше, а смехът изпълваше въздуха. Но когато гостите погледнаха двете двойки една до друга, избухнаха в смях:
— Mon Dieu! Как ще знаят кой на кого е довечера? Може да влязат в грешните стаи!
Шегите разсмяха всички, но под повърхността се усещаше странно напрежение.
След дълъг ден на ядене и пиене, двамата младоженци бяха толкова пияни, че едва се държаха на краката си. Сестрите трябваше да ги отведат до брачните си стаи, които се намираха в двата края на голямата ферма на родителите им, разделени от слабо осветен коридор. Преди да затвори вратата, Изабел прошепна нервно на сестра си:
— Ние сме близначки, Камий, но за Бога — нека тази вечер не си разменим съпрузите.
Никой не подозираше за бедствието, което щеше да се случи.
Половин час по-късно, домът на семейство Моро, който тъкмо се беше успокоил за нощта, бе разтърсен от викове и плач от двете брачни стаи. Семейството се втурна по коридора, отваряйки вратите, само за да замръзне от гледката пред тях.
Люк и Филип, с лица зачервени от вино, стояха объркани, докато Изабел и Камий плачеха на пода.
— Аз… бях с грешния! — изхлипа Камий.
— И аз… — разрида се Изабел със счупен глас.
Ужасната истина се разкри: в пияното си състояние, със слабо осветения коридор и замъглени умове, братята близнаци бяха влезли в грешните стаи. Вратите се затворили, свещите били приглушени, а топлината на виното размило и без това крехката им идентичност. Когато осъзнали какво се е случило, вече било късно.
Къщата на семейство Моро избухна в хаос. Майката припадна на място, а бащата удари с юмрук по масата и извика:
— Quelle honte! Какъв срам! Как ще разберем чие дете чие е в бъдеще?
От другата страна на коридора, родителите на Дюбоа стояха бледи и треперещи, неспособни да решат дали да защитят синовете си или да ги осъдят. Отвън шепотите се разпространиха като пожар. Събудени от шума, селяните се събраха по улиците и мърмореха:
— Казахме им, нали? Когато близнаци се женят, само проблеми излизат от това!
— Сега години наред цялото село ще се смее на това.
А Изабел и Камий продължаваха да плачат, скрити в стаите си. Това, което започна като най-щастливата вечер в живота им, се превърна в трагедия.
Вместо да обедини двете семейства в щастие, сватбената нощ остави траен белег — история за любов, съдба и нещастие, която селото в Прованс никога нямаше да забрави.